В България се обсъждат правомощията на НСО за сигурност и свободата на журналистиката

Журналистката Соня Колтуклиева, която искала да зададе въпрос на председателя на Народното събрание Михаела Доцова, паднала на земята вследствие на намесата на служител по сигурността. Съобщава се, че при прегледите в болница е установено счупване на рамото на журналистката.

Според информация на Българската телеграфна агенция (БТА) инцидентът е станал пред автомобила, в който се намирала Доцова. Колтуклиева отворила вратата на автомобила, за да зададе въпрос на председателя на Народното събрание. В този момент служител на Националната служба за охрана (НСО) избутал журналистката. Колтуклиева паднала на земята, а кадри от случилото се бяха разпространени в социалните мрежи.

Кореспондентът на информационна агенция Hibya в София Ковачев направи изявления относно функциите на Националната служба за охрана на България (НСО) и ограниченията за сигурност, като заяви, че свободата на журналистиката не отменя правилата за сигурност. Ковачев подчерта, че трябва да се спазват ограниченията за достъп до охраняваните лица.

Кореспондентът на информационна агенция Hibya в София Ковачев направи оценка на функциите и правомощията на Националната служба за охрана на България (НСО), както и на ограниченията за достъп до охраняваните лица. Ковачев заяви, че свободата на журналистиката е един от основните принципи на демокрацията, но тя не означава неограничен физически достъп до държавни представители.

Ковачев посочи, че НСО не функционира единствено с протоколни или представителни цели, а задачите ѝ включват охрана на висши държавни представители, предотвратяване на потенциални заплахи и осигуряване на тяхната безопасност при публични събития. Той отбеляза, че изпълнението на тези задачи изисква ясни правила, дисциплина и бърза реакция при неочаквани ситуации.

Трябва да се спазват границите на охраната“

Ковачев заяви, че когато служителите по охраната ясно посочват, че достъпът до охраняваното лице е ограничен, тези граници трябва да се спазват от гражданите и журналистите. Той обърна внимание на факта, че нерегламентираната намеса може да създаде риск за сигурността.

Ковачев даде пример със ситуация, при която държавен представител се качва в служебния си автомобил, а друго лице отваря вратата без разрешение. Той посочи, че независимо дали целта на лицето е да зададе въпрос, да привлече внимание или да протестира, служителите по охраната трябва да оценят потенциалния риск.

Ковачев заяви, че в подобни ситуации могат да бъдат отправени устни предупреждения, да бъде възпрепятстван физически достъпът или да бъдат приложени други мерки в рамките на закона. Той добави, че в зависимост от обстоятелствата могат да настъпят и правни последици.

Независимост и правна отговорност на НСО

Ковачев подчерта, че НСО трябва да разполага с оперативна самостоятелност, за да изпълнява задълженията си, но тази независимост не означава неограничени правомощия.

Той посочи, че служителите по сигурността са длъжни да спазват закона, а физическата намеса трябва да има правно основание, да бъде необходима и пропорционална. Ковачев отбеляза също, че признаването на правото на НСО да осигурява сигурност не означава автоматично оправдаване на всяко действие на нейните служители.

Свободата на журналистиката и правилата за сигурност

Ковачев заяви, че журналистите имат право да задават въпроси на държавните представители, да търсят отговорност от властта и да информират обществото. Той обаче подчерта, че тези права не предоставят неограничен физически достъп до охраняваните лица.

Ковачев посочи, че когато държавен представител не желае да разговаря с журналисти в конкретния момент, търсенето на отговори може да продължи по законни начини. Той отбеляза, че същият принцип важи и за гражданите.

Подчертавайки необходимостта обществеността да може да упражнява контрол върху властта, като същевременно се гарантира сигурността на охраняваните лица, Ковачев заяви, че НСО трябва да изпълнява задълженията си професионално и в съответствие със закона.

Ковачев обърна внимание, че уважението към институциите не означава отказ от критика към властта, а свободата на словото не предоставя право на нарушаване на правилата за сигурност. Той подчерта, че в демократичното общество правата и отговорностите трябва да се разглеждат заедно.